1. Европейското знаме

Европейският флаг е символ не само на Европейския съюз, но и на eвропейското единство и идентичност в широк смисъл. Дванадесетте златни звезди, наредени в кръг върху син фон, представляват солидарността и хармонията между народите на Европа, като и двата символа олицетворяват съвършенството, пълнотата и единството. Броят на звездите не съответства на броя на държавите-членки и не се променя в зависимост от разширяванията на Европейския съюз.

Историята на флага започва през 1955 г. По това време Европейският съюз съществува само като Европейско обединение за въглища и стомана със само шест държави членки. Няколко години по-рано обаче десет европейски държави (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания) основават друга организация – Съветът на Европа (СЕ), която да защитава човешките права и да подкрепя и разпространява европейската култура. СЕ обмисля какъв символ да възприеме и след дълго обсъждане приема сегашния дизайн на европейския флаг. СЕ окуражава останалите европейски институции да възприемат същия флаг и през 1983 г. Европейският парламент откликва на призива. През 1985 г. флагът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите-членки като официална емблема на Европейския съюз, който по това време все още се нарича Европейска общност.

Всички институции на ЕСизползват флага от началото на 1986 г. Той е единствената емблема на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. Останалите институции на ЕС имат собствени емблеми, които използват заедно с европейския флаг.

Снимки и други изображения с европейския флаг

2. Европейският химн

Мелодията на Европейския химн е от композираната през 1823 г. Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. В последната част от симфонията Бетовен съставя музика към написаната от 1785 г. от Фридрих Шилер “Ода на радостта”. Поемата изразява Шилеровата идеалистична визия за хората като братя, която Бетовен споделя.

През 1972 г. Съветът на Европа приема мелодията на “Одата на радостта” за свой химн. На известния диригент Херберт фон Караян е поръчано да композира три инструментални аранжимента: за соло пиано, за духов и за симфоничен оркестър. Изпълняван без думи на универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите за свобода, мир и солидарност, за които се застъпва Европа.

През 1985 г. химнът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите членки. Той не замества националните химни на държавите членки, а символизира ценностите, които те споделят и тяхното единство в многообразието.

"Одата на радостта” на български
(в превод на Асен Разцветников)

Радост - ти дете от Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей - да пее с нас
тоз, що ,,своя" назовал би
тук една душа макар!
Който - не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
Гръд природата разтваря,
радост всичко живо пий -
тичат зли, добри, в превара,
в розовите й следи.
Тя за нас целувки има,
благ другар и гроздов сок,
сласт - за червея незрими,
а за ангелите - Бог.
Бодро, както в небесата,
се понася звездний рой,
както млад юнак - във бой,
в своя път летете, братя!
Прегърнете днес, о люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог - там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Чуй Европейския химн

3. 9 май – Ден на Европа

На 9 май 1950 г. е направена първата стъпка към създаването на обединението, прераснало днес в Европейски съюз.

След горчивия опит от Втората световна война и пред опасността от избухване на Трета световна война, която да погълне цяла Европа, на този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман представя предложение за създаване на организирана Европа, неразривно свързана с поддържането на мира. Той прочита пред международните медии декларация (т.нар. Декларация Шуман), с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към Европейска федерация".

Шуман предлага създаване на една наднационална “Европейска институция”, натоварена с управлението на индустрията за въглища и стомана – секторът, който по това време е бил основата на военната мощ. Няколко години преди това страните, към които Робер Шуман се обръща, почти са се унищожили взаимно в един ужасен конфликт, оставил след себе си чувство за материално и морално опустошение. Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейното производство, предполага създаване на гаранция за мир на континента.

Предложението, обявено от Франция, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана.

На срещата на върха в Милано през 1985 г. лидерите на Европейския съюз решават 9 май да се чества като “Ден на Европа”.

• Декларация на Робер Шуман от 9 май 1950
• Плакати за Деня на Европа

4. Мото

“Единство в многообразието” е мотото, което представя Европа като континент с множество от различни традиции и езици, но и със споделени ценности.

Хартата на основните права на Европейския съюз от 2000 г. задължава Съюза да съблюдава многообразието на езиците в своя член 22 и забранява дискриминацията, между другото и по признака език, в своя член 21. Съблюдаването на езиковото многообразие е основна ценност на Европейския съюз, също както и респектът към личността, отвореността към други култури, толерантността и адаптирането към другите хора.

След ратифицирането на Конституцията мотото ще бъде заменено с леко модифицираното “Единни в многообразието”, както е записано в текста на конституцията (Част І, Глава І, член І-8 Символи на Съюза).

След 1 януари 2007 г. българският става един от официалните езици на Евросъюза, а Кирилицата е третата азбука, след латиницата и гръцката, която се използва в европейските структури. В специална Декларация  към Договора за присъединяване на България към ЕС се подчертава, че българският език се признава за автентичен език на Договорите, а също и като официален и работен език в институциите на ЕС.

Дактилната кирилица (жестомимичен език) става също един от официалните езици в Европейския съюз – дактил шрифт.

Таблица за транслитерация:

Как да изписваме кирилицата с латински букви?

Виж в по-голям размер

5. Карта на Европейския съюз

Европейският съюз включва 27 страни членки: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешката република, Швеция, България и Румъния.

На 3 октомври 2005 г. Европейският съюз започна преговори за присъединяване и с Турция и Хърватия.